Разкъсана душа, съмнение и болка.
Нима това е любовта?
Загубих вярата,
открих тревогата.
Опари ме и ревността.
Но всичко свърши.
Ти отмина.
Душата вече преболя.
А аз не вярвам даже след години,
че ще си върна смелостта
да тичам боса из градините -
в очите ми тежи тъга.

къс миг щастие... и много страдание...
но тежко му, който не я е преживявал...

я вземи да потичаш малко сред Природата. Там и момчетата и ергените и мъжете са доста по-витални.

Благодаря, planinitenabulgaria! Знам аз, че планинската химчистка на душата е с гаранция, (казва го Блага Димитрова в "Лавина")... Иронията е в това, че заедно тичахме по планините, та после малко болеше от тези спомени... Но то и стихове човек най-често пише като го заболи сърцето... :)